- Промените в Закона за киното станаха повод за поредната

 

- Промените в Закона за киното станаха мотив за следващата остра реакция на Вашата общественост. Какво от предстоящите неща не се случва там?
- Казано в резюме, крушката си има опашка. Мои сътрудници, аз самият, бяхме в работни групи, имаше огромен възторг този закон да бъде изменен и да стане в действителност европейски. Но  когато го видяхме при внасянето и гласуването 18 декември алармирахме, че в него има съществени проблеми. И във връзка с по този начин наречените тласъци, за които ние още тогава казахме, че не би трябвало да бъдат в границите на Националния кино център и не би трябвало да бъдат дружно с парите за българско кино. Точно тогава вместо " български филм " се появи понятието " аудиовизуално произведение ", като незабавно стана ясно, че задачата е да обхване телевизионни филми и сериали. Това, което се е случило сред първо и второ четене, е тотално променяне на философията на закона и превръщане с хастара нагоре. Депутати в неофициални диалози ми споделиха: " Налазиха ни телевизионните продуценти ". И внезапно в този закон, който трябваше да бъде за българското кино, като приоритет се изведе производството на телевизионни сериали. Едно от обясненията, които чухме, е, че тези сериали ги вършат същите екипи, същите режисьори и артисти. Явно налазването от страна телевизионните продуценти е било съществено, аз към момента се чудя по какъв начин не са се усетили да налазят рекламите на производителите на колбас, на лютеница, на компаниите за бързи заеми. Защото не е неприятно и те да си вършат реклама с публични пари. Всичко е " аудиовизуално произведение ", а доста постоянно екипите са същите - което е страховит мотив. Така че действително от Закон за киното, ние отидохме в посока да се вкара цяла скица за произвеждане на телевизионни сериали, най-много към частните канали, които са задължени да отделят 10% от бюджета си за произвеждане на филми, а не го вършат. Да не приказваме, че се вкарват културни проби - би трябвало да популяризираш във кино лентата си да вземем за пример благоприятни условия за туризъм - т.е. аз в идващия си филм може би би трябвало да вкарам леденото хоро в Янтра, с цел да бъде утвърден сюжетът. Този културен тест, както и да го виждам, си е цензура.
- Мислите ли, че може да има поврат във връзка с закона?
- Аз настоявам, че съм оптимист по страсти и черноглед по разсъдък. Няколко депутати ми споделят: " Да, това беше неточност ", само че очевидно натискът е бил сериозен. Да забележим.
- Третият филм от трилогията Ви бе плануван като филм за колите за спешна помощ, т.е. за медицинските служащи, след такситата и служителите на реда, а се трансформира във филм за пенсионерите. Пандемията ли промени концепцията?
- Аз не знам от кое място излезе тезата за колите за спешна помощ. Ние през цялото време подготвяхме тази трета тематика, тъй като концепцията на трилогията бе да направи нещо като фотография на това, което се случва в нашето общество през днешния ден. Да породи въпроси и морално безпокойствие. И, естествено, в една такава картина ние не можехме да не включим пенсионерите, тъй като те са най-големите жертви на това, което се случи в последните 30 години. Филмът, както и всички предходни мои филми, още веднъж ще бъде междунаредна копродукция, в която досега са се присъединили Германия и Франция, а доста е евентуално да се включи и една прилежаща балканска страна. Надяваме се наесен да стартираме да снимаме.
- Как се снима по време на пандемия? Има ли усложнения?
- Ние и сега снимаме документален филм за донорството. Преди няколко дни имахме близо 12 часа снимачен ден. Снимаме с взимане на ограничения, с верните маски, с тестване. Аз имам здравно обучение, а и се написаха доста неща по какъв начин да се пазим от въпросния вирус.
- По отношение на донорството по какъв начин се роди концепцията? Поставихте тази тематика във кино лентата за таксиметровите водачи " Посоки ". 
- Идеята се роди тъкмо оттова. За да напишем сюжета, ние имахме доста срещи с лекар Мариана Симеонова, която беше началник на тогавашната Комисия по трансплантации, както и с Георги Пеев, който е Ваш сътрудник и е с трансплантирани сърце и бъбрек. Станахме доста близки другари. През 2019 година в диалог с него породи концепцията да създадем този филм и да се опитаме да променим печалната статистика у нас. Защото в Европа ние сме на последно място и по този индикатор. Снимките ми донесоха другарство с героите на кино лентата. Получих доста страсти - както позитивни, по този начин и негативни, тъй като човек не може да остане апатичен към орисите на хората, които от години са в листата на чакащи, в случай, че донорските обстановки са няколко на година. Много хора остават в листите с години, без да дочакат избавителната интервенция. Не е елементарно да се прави подобен филм, само че аз се надявам, че орисите на тези хора, страстите им, погледът от вътрешната страна върху здравната система по някакъв метод ще трансформират нещата. Дори и единствено няколко души да бъдат избавени като резултат от този филм, отново ще е доста. Но нашите упоритости са доста по-големи.
- Трябва ли да се промени системата, по която се дава единодушие за донорство?
- За мен това не е " ключът от бараката ". Огромният проблем е недоверието. В общество с висока степен на обществено неравноправие, каквото е българското, недоверието към здравната система, към механизмите й, към това какво ще се случи с органите на близкия ни човек /въпреки че България има една от най-прозрачните системи за даряване на органи/ са от значително значение. В една донорска обстановка са ангажирани екипите на няколко лечебни заведения, тъй че няма метод нещо да остане скрито-покрито, да не приказваме за търговия с органи. Но базовото съмнение го има. Мечтата ни е донорството да стане част от културата на обществото, към което се стремим. Естествено, нещастието с умрял непосредствен е голяма, само че не е ли по-добре неговото сърце, неговите органи да отидат при други хора и да дадат нова светлина за заболели и страдащи? Това е едната страна, персоналната. А другата е обвързвана с лечебните заведения, с координаторите по трансплантации. Ние имахме опция да снимаме с някои от най-хубавите.
- Споменахте за базовото съмнение по отношение на управляващите. Как ще го коментирате във връзка с пандемията, защото много хора са отрицателно настроени по отношение на ограниченията сега?
- Това съмнение още веднъж е обвързвано с обстоятелството, че сме оскъдно общество с голямо обществено неравноправие, хора, които са стопански потърпевши от това, което се случва. Първите реакции са тези, с които се одобряват сложните неща в живота - отричане и яд. Най-лесното е да се отхвърли това, което се случва, да се търсят виновници, да се търсят тайни теории и т. н.
- Има ли тази реакция отношение към това по какъв начин управляващите показаха нещата, към тяхната изразителност?
- В една такава обстановка няма почтени. Със сигурност нещата са могли да бъдат направени по по-добър метод. Но това, което се приказва най-малко от медицинските управляващи /аз мога да разясня тях, тъй като някогашната ми специалност е такава/, е нещо, което се приказва в целия свят. По-скоро не трябваше да даваме ухо на по-псевдонаучни, по-конспиративни изказвания - че нещата не са съществени, че това е " грипче ", което всеки миг ще премине. Реалността е друга.
- Доста от Вашите сътрудници - артисти и режисьори, останаха без обезщетения и без прехранване през тези локдауни. Каква политика трябваше да се приложи?
- Това нещо е кошмарно. В цяла Европа имаше механизми за обезщетения. Тук дочух, че има нещо сходно, само че аз персонално съм приказвал с много от моите артисти и нито един от тях не е получил каквото и да било.
- Светът огромен ли е дебне ли от някъде избавление?
- Ако приказваме за пандемията с този съответен вирус, най-вероятно в един миг тя ще завърши. Въпросът е, че това е следващият вирус, който прескача от животните към хората. Колкото повече се изсичат гори и джунгли, колкото повече отглеждането на животни лишава от природата, толкоз по-чести ще стават срещите с тези вируси. Когато свърши Ковид-19 и в случай че тези неща не се трансформират на международно равнище, най-вероятно скоро ще пристигна Ковид - 20 и няколко. А и също в случай че не се промени нашето персонално държание - какво консумираме, какво купуваме.
- А в нравствен проект дебне ли ни избавление?
- Това е персоналният кръст, който си носи всеки. И персоналната морално и човешка орис на всеки обособен субект. Това е всекидневна борба. Ако човек не смъква гарда и се пробва да прави нещата както би трябвало, с някакъв детайл на морални полезности и взаимност с другите - да, избавление дебне.